Съвест

2.04.2016 г., 12:38 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 11

595 0 10

Залезът умираше
и мене ме болеше
сякаш губех Слънцето
в облаците черни
небето бе червено
ранено и кървеше
последните лъчи
само те му бяха верни.
Нощта прииждаше
тъмна преизподня
въздишките на вятъра
тревожеха душата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мой задъхан живот
Друга пролет

...сън са били белоцветните вишни! Д. Дебелянов Разцъфналите млади вишни в двора благоухаят, бухнали...
Научи ме, врабецо

Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
Разказ за тишината

От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...

Още произведения »