Съвестта говори, докато е ням сънят

nosht-den (Сис)
14 14

27.04.2010 г., 22:57 ч.

Поезия » Друга

680 0 0

Гасиш звездите, ала не сънуваш,

гасиш луната, но не спиш,

завиваш се с килим от рози -

бодлите те раняват... и кървиш.

Отчаян врязваш път в небето,

очите са оловни и тежат,

а без вина гори сърцето -

в легло от огън си и този път.

Душата ти - безгласен славей,

умът ти - блудкава мъгла,

не чувстваш, нито мислиш вече -

съвестта говори, докато е ням сънят.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.