Да взимаш, казват, "Простамол"

и грижите ще са далече.

Не пия ли грам алкохол,

ставам и перфектен вече.

Ако не пуша, малко ям,

ще стана с идеално тяло.

А лягам ли си вечер сам -

направо щастието цяло.

Ей, че грижат се за мен!

Иска ми се да заплача.

Но, аз нали съм гьотверен -

по собствени пътеки крача.

Ментета пия до повръщане,

макар главата ми да пуши.

При яденето няма връщане -

пържоли, наденици, суши.

Цигари смъркам със наслада

и дробът бял е станал чер.

Нямам в любовта преграда -

на Казанова съм авер.

Така че, хорските съвети

за мен излишни са все пак,

защото мойта лампа свети

дори и в непрогледен мрак!