10.11.2017 г., 20:44 ч.

Съвремие 

  Поезия » Друга
4.9 / 34
1904 17 37
Тежат ми болките на този свят.
В сърцето ми тревожно резонират.
Родих се беден. Вече съм богат –
със всичко, от което се умира.
И давя се в море от вечен гняв.
Човечеството свива пак пестници.
Откак се помни, търси пътя прав
и себе си безмилостно разнищва.
Реки от кръв. Страдания. Погром...
А има някъде пътека свидна –
тя води към спокойствие и дом.
И само обич трябва – да я видиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • На тази пейка ние сме щастливи, под свод зелен от клони и листа. Ти винаги си странно мълчалива. Заг...
  • Почука циганката есен и : Влез! - докато изрека, извика ми през смях и песен: Дай да ти гледам на ръ...
  • Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...

Още произведения »