21.01.2011 г., 13:54 ч.

Съвремие 

  Поезия » Гражданска
5.0 / 2
592 0 5
“Животът е,
поне за мен,
една огромна въпросителна.
На спомените шепота...”
“И продължавам да дълбая...”
Спомням си
как в спомените
тичахме
задъхани,
с момичета
в зелените ливади.
Там, край Витоша. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бързаков Всички права запазени

Предложения
  • Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
  • Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...

Още произведения »