Tа нишан дано остане...

11.04.2022 г., 9:27 ч.

Поезия » Философска

340 5 9

Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра,
тоз аршин човешки, прав,
уж – през просото я карах
глава твърда, огнен нрав.
Минах прелези стотици,
кръстопътищатата зли
пророкуваха ми птици
нощни, че ще ме боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Tа нишан дано остане...

Искате да прочетете повече?

Предложения