29.08.2010 г., 22:51 ч.

Тайната 

  Поезия » Друга
967 1 31

Посрещаш ме със вечната усмивка

и мраморната плоча затрептя,

да ме прегърнеш, татко, искам

но знам, че невъзможно е това.

 

Научи ме да бъда честна

и с гордо вдигната глава,

но премълча, че не е лесно

и че не струва пукната пара.

 

Щастлива бях тогава, татко,

но тайната ти не разбрах,

как правеше да бъде сладко

времето, в което с тебе бях.

© Ивон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??