Слънцето сякаш падна в морето,
заплело в лъчите си залеза,
тъжни искрици се покатериха
по гърбовете на волни делфини.
Хукнаха бели вълни, запремятаха
последни отблясъци в своите гриви,
порозовяла луна се огледа в небето
с последните сенки от птици.
В тишината изплуваха нанизи
китни звезди – като лебеди.
Тайнството на нощта обгърна земята,
в очакване слънцето пак да роди.
Весела ЙОСИФОВА
БУРГАС, 1981 г.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени