27.01.2011 г., 9:48 ч.  

Тайнство 

  Поезия » Пейзажна
856 0 12

Слънцето сякаш падна в морето,

заплело в лъчите си залеза,

тъжни искрици се покатериха

по гърбовете на волни делфини.

 

Хукнаха бели вълни, запремятаха

последни отблясъци в своите гриви,

порозовяла луна се огледа в небето

с последните сенки от птици.

 

В тишината изплуваха нанизи

китни звезди – като лебеди.

Тайнството на нощта обгърна земята,

в очакване слънцето пак да роди.

 

 

Весела ЙОСИФОВА

БУРГАС, 1981 г.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Весела,да четеш стих за морето в това студено време е надежда за очакланите,летни дни.Стопли ме.Пожелавам ти слънцето пак да роди спомените от Бурга.
  • Красиво!
  • Стиховете за залези и за изгреви са ми слабост...Прекрасно е , Веси!
  • Морето, преди толкова години... Съхранила си онази твоя чувственост и нежност и до днес. Поздрави, Веси!
  • ... и всичко си изплела от Светлина в нежни отблясъци...
  • ще се роди, Веси...!
    няма как да е иначе!!!
  • Дори е малко да се каже, че това е съвършено живописно платно. Това не е само цвят и форма, усеща се и движението, и звуците, и чувството! Поздрав, Весела!
  • Прекрасен стих... омагьосваш с мелодичност и образност.
    Поздрави!
  • Красиво!
  • живописно
  • Радвам се,че споделяш с нас тази прекрасна гледка!
    И мъъъничко ти завиждам за нея!
    Поздрав!
  • Вълшебна картина и всичко оживява!!!Поздрав ще се роди слънцето !!!
Предложения
: ??:??