Едно момиче все още в мен живее, изпълнено с мечти и вдъхновение. Какво, че по лицето ми личи, че минала съм поколения. Душата ми е същата, все млада, по-дива, по-прецизна отпреди. Света с ръцете си прегръщам и в любовта очаквам аз звезди. И пак заспивам си с луната, и пак се гоня с ветрове и бури. Усещам погледите, светлината и си танцувам със мечтите. Две мои копия растат... Е... малко по-различни. Добрата майка май не бях, но ги научих да обичат! Не само себе си! А красотата, заляла всеки ден и нощ. Да търсят я единствено с душата, така напред ще продължат. А може малко да греша... Парите - "Цар" са в този свят сега. И все пак... няма ли... искрата... По дяволите! И на блясъка! И на суетата!