Така така

11.11.2009 г., 10:26 ч.

Поезия » Друга

567 0 2

тази нощ ремедиос

съм залък на дъното на чиния

и посърнали в дрямка стволове

и дъга през море

сглобявам секунди

плъзнали между дланите

мия косата си привечер

когато кацат пеперудите на покрива

и дъждът полудява седем години

чергилата на миглите тъка

с мирис на жасмин и какао

сбъдвам се малка

в пробитото око на вятъра

в димящите дула на времето

разчитам буквите

на очите ти

чакам те

достатъчно

да се върнеш

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.