Така я помня

10.12.2013 г., 22:15 ч.

Поезия » Друга

622 0 1

Седеше всяка вечер до прозореца
и разговаряше с луната,
единствената ù приятелка -
самотница,
изгубила на лодката веслата.
Изваждаше кутията с писмата
и пак ги препрочиташе
и сякаш боса по тревата
със ветровете тичаше.
Не чакаше да звънне телефонът,
но скришом го поглеждаше,
кой знае - някъде в сърцето ù ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Така я помня

Искате да прочетете повече?

Предложения