Такива сме си. Странно поколение.
Залъгваха ни с приказки за вечност.
Неравенствата бяха уравнение.
А бъдещето- светло...И далечно.
Такива сме си. Вярвахме и любихме.
Четете, всяка бръчка по лицата.
И до перце крилата си оскубахме.
Сега летят душите и сърцата.
Такива сме си. Смешни, неподправени.
А вие млади сте. И не грешите.
От нашите копнежи са направени.
Везните, дето мерят ви душите.