kristalchetoo (Миглена Спасова)
29 6
22.01.2014 г., 20:13 ч.  

Такъв, какъвто е... 

  Поезия » Друга
657 0 3
Катерушките на живота изградиха много високо
своята стомана,
но пътят ми никога не е бил лек.
Незаслужени бичове ми драха гърба,
да ме е страх ли? 
Не, бях готов винаги за борба.
Сълзите дето не криех (какво гордея се с тях)
ми бяха лична опора в живота... бършех и вървях.
Когато болеше, не се срамувах -
крещях силно на глас,
а ако имаше някой да каже... Млъкни!
Ползвах винаги десен и прав.
Не се учудвай...!
Да не би друг да ми изкарваше скъпия хляб!?
От грешките си не се скрих,
нося ги на гърдите като награда.
Пред никого глава не склоних,
а на колене падам само пред Бога.
В тоя живот грозен и несправедлив
останах човек със сърце,
постигам всичко с лекота...
И знаеш ли защо?
Обикнах живота, такъв какъвто е!

© Миглена Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравейтв, много Ви благодаря за милите думи. Усмивчица ми нарисувахте на лицето,тъкмо когато бях малко тъжничка аз.
  • Аплодисменти за стиха!

    "Обикнах живота, такъв какъвто е!"
  • Привет!
    С чисто сърце ти забождам шестицата.
    Харесва ми твоя снежно-бял стих.
    Мечтая си тук да има повече хора, които да оценят и харесат нещо подобно, различно от прости рими и банални метафорки.
    Ей това много ми пасна:
    "постигам всичко с лекота...
    И знаеш ли защо?
    Обикнах живота, такъв какъвто е!"
    Успех!
Предложения
: ??:??