12.07.2021 г., 19:39 ч.

Там... 

  Поезия » Философска
335 0 6

Отново се усмихвам днес за теб,

тайничко избърсала сълзата.

Преглъщам буцата нагарчащ лед

и поглед взирам в бъдното... нататък.

 

Там, може би красиво е, нали,

огряно е небето от съзвездия,

с рисунък - пеперудени очи

палитрено събрали неизвестия.

И музика, Там, ангелска звучи,

изпълнена от бели херувими,

а въздухът кристален е, струи

над цветните поля за нас незрими.

Там, хората свободни са, летят,

крила разтворили на воля,

и стигнали до тайнствения бряг,

душите сливат в ореол огромен.

Там, няма болка, мъка, суета,

хармония блажена ги изпълва

и истина, че земните дела

урок за зрънцето са, що покълва.

 

Усмихвам се с надежда, че си Там,

облян от светлината на безкрая.

Изпращаш мисли, рожбо, за да знам,

какво е Вяра и... къде е Рая.

 

 

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??