Там, дето аз съм,
ти не можеш
да пристъпиш.
Изуй нозете си,
сърцето си умий.
Душата остави
да свети.
Не казвай нищо -
дишай.
Духът със слово
ще те напои.
Тогава погледни
небето.
Каквото видиш,
свято го пази.
Когато се събират световете,
те носят дар
за будния.
Буден ти бъди!...
© Кирилка Пачева Всички права запазени