Там на края на света
Там на края на света - където времето е спряло.
Там погребана е любовта - от немощ и тревоги побеляла.
Там във този гроб, сред изпепелените дъбрави.
Tам зарових любовта,болката си да забравя.
Там, сред пепел и забрава - демони изравят разлагaщо се тяло.
Ден и нощ разкъсват те плътта,капки кръв попиват с пепелта.
Там, на мястото на кости от оглозганото тяло
с усмивка мъртвежка оживяла е лешта.
- Наричай ме Омраза! - каза ми, със глас коварен, облечена във бяло.
Там на края на света- където времето е спряло.
В прегръдка студена, даде ми утеха.
С кокалести пръсти изтръгна сърцето
и захвърли в гроба мъртвото ми тяло.
© Радослав Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
хм! Смисъла е единствено и само за теб! Чувствата са за теб!
-
Какъв е смисъла на силните чувства, ако човека на който искам да ги дам просто изчезне ?!
-
Погребеш ли любовта, погребваш и себе си.
Много силни чувства Радослав! -
Много емоционално!
-
Различен принц,нали,а не Принц на мрака?Настръхнах....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Там погребана е любовта - от немощ и тревоги побеляла."
Седях 5 минути и се опитвах да намеря думи какво ме кара да усещам цитираното , но не можах да ги накарам да се покажат , затова ще го цитирам с многоточие, то си говори само