Гласът ми е съзвучие на ветрове,
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка.
Блестят изречените мисли
със ведрост на роса през лято,
в една хармония ритмична
и плавна като нотa от легато.
Луната с озарения си рог
ситни везба в небесния гергеф.
От униформата, изтъркана на Бог, ...