margyola (Мариана Димитрова)
9 21
4.02.2012 г., 22:00 ч.

Там, под снагата... 

  Поезия » Философска
714 0 9

Там, под снагата на млада бреза,

поспряло се бе да отрони сълза

едно птиче плахо, безсилно, самó,

изгубило пътя към свойто гнездо.

 

Ридаеше тихо сред пустата шир,

с него тъжеше горският мир,

съчувствено го подминаваха всички –

и едри, и дребни – лисици, сърнички...

 

С крачки несигурни път чужд поде,

с надежда да зърне познато небе,

ала по нищо не разпозна –

нямаше помен от родна земя.

 

Така се принуди тук, в тая гора,

нов дом да найде, на нова върба.

Та съгради си отново гнездо.

Заживя сред незнайници – чуждо, самó...

 

Така постарах се и аз да намеря

подслон и нова, топла постеля.

По чужди пътеки се лутах с години –

и мене кой зърна – съжали и подмина...

 

И аз от клончици тънки опитвам

да съградя свое място в всемира.

Ту падам тежко, ту пак се надигам –

ту се отричам, ту пак го диря.

 

© Мариана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хиперестетизма и снобизма на местната група декаденти е просто непоносима. Чудя се как нормалните хора не са ви отсвирили още.
    Защото вие сте един вид канонични терористи в рамките на тоя сайт и това става все по-очевидно за мен.

    Произведения в които няма разказ и послания, кучета ги яли. За ме не струват нищо.
  • Не-уважаеми Кушел, изказах мнение, не обидих никого.

    А вие, понеже сте великккк, ха сега да ми поясните с какво заслужих това
    kushel (Куш ): 30-01-2014г. 19:48
    Какво ще видиш ти бе, кьормусунтабело. Ти мразиш сутрин себе си, на обяд другите, а вечер целия свят.

    Формите са клиширани, има разказ, това е, което ме дразни. Простичко е. Разкаче в стихотворна форма.
  • И мен ме натъжи...

    "Там, под снагата на млада бреза,
    поспряло се бе да отрони сълза
    едно птиче плахо, безсилно, самó,
    изгубило пътя към свойто гнездо."

    !!!
    Само който не е виждал своите пиленца да се лутат и да търсят в чужди земи своята родина, само той не знае колко боли...
    А тя, Родината и в границите я няма... защото "подминаваха всички"... всеки се е вторачил в своето АЗ и... подминава...
    Може би не от немотията, може би от подминаващите бягат децата ни...
    Благодаря ти, дèчко, и аз ти пожелавам надежда и да намериш обратния път към родното гнездо!!!

    ПП Само за сведение на перфекционистите - това стихотворение има 10802 букви
  • Какво ще видиш ти бе, кьормусунтабело. Ти мразиш сутрин себе си, на обяд другите, а вечер целия свят.
  • Не видях метафора, простете, доста наивно и клиширано е.
  • Тц, тц, тц, тц...пак ме хвана в дълбоко невежество. Продължавай да ходиш след мене , може да ти капне и още нещо.
  • kushel (Куш ): 30-01-2014г. 18:38
    Шест стиха далга метафора. Изключително. Браво!

    Кушел, аз видях 24 стиха и 6 строфи... но явно ти вече си измислил нови правила и нови определения...
  • Шест стиха дълга метафора. Изключително. Браво!
  • Късмет чедо! Има надежда за тебе. Натъжи ме много, благодаря ти!
Предложения
: ??:??