Протягах си душата все нагоре,
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето,
че има в мене още чистота,
че има още полет, че крилете
от болка не е смазала плътта.
И жадно гледах всяка гола птица,
наситена на гладна свобода.
По кървавите сълзи във зениците
оставаха следи от синева. ...