На Тихчо
Попита ме, обичам ли те още.
Пазя ли те в майчино сърце.
Дъхът ми спря от тежките въпроси
и в миг замлъкнах. Може ли, дете
да си помислиш тебе да забравя,
душата ми от липсата боли,
аз с тази болка трудно ще се справя
тя, мъката ми, вечно ще кърви.
Каквото и в живота да се случва,
ти все си там, в душата, запомни,
не се предава обич злополучна,
дори смъртта не ще ни раздели.
Ще мине време, аз ще остарея.
очите ще загубят светлина,
косата ми до сняг ще побелее,
но ти във мен ще виждаш младостта,
а аз във теб... дете непрежалимо,
най-милият чаровник на света,
оставил диря не, а танц за двама,
в който си заключих любовта.
© Таня Мезева Всички права запазени