Танцувай с мен под тихата луна,
танцувай с мен под ласката на вятъра;
под сребърния звън на сутринта,
когато всичко е от чисто злато.
Когато всеки шум топи се в тишина
и всички тротоари сочат пътища,
когато се разгръща с лекота
постелята на нечия прегръдка.
Танцувай с мен пред края на света
и нека сътворят се всички мигове
от кадифената прозрачност на това,
което е създадено да съществува.
Което се създава в този миг
и жадно глътка въздух си поема.
Танцувай с мен, като последен стих
изплъзнал се по устните на времето.
© Мариела Пидева Всички права запазени
Валентин, ти най-малко бива да се притесняваш и обвиняваш. Твоята "критика" бе поднесена по толерантен и интелигентен начин. Ти по-скоро сподели свое мнение, отколкото да философстваш кое е правилно и кое не. Други са тези, които е нужно да осъзнаят къде им е мястото и да не парадират и важничат в иначе нашия си духовен свят.