(посветено на Сара , която много често гледа
http://www.youtube.com/watch?v=2tY4Y6o7mfs)
Когато се събудиш като "Никоя".
Не вярвай, че реално е това
и не приемай, че си "Ничия",
сърце си имаш, имаш и душа.
Щом плаче ти се, поплачи си,
и ако можеш и със глас ругай,
но след това си избърши сълзите.
Най-хубавите дрешки си обличай.
Излез с походка плавна на сеньора.
След теб мъжете нека те заглеждат,
а ти с усмивката на Мона лиза
през тях мини, а те да си въздишат.
Седни във кафенето близо до брега,
поръчай питие и запали цигара.
В поредната прииждаща вълна
разбий я мисълта, че теб те няма.
Смъкни си очилата, да не скриват
очите ти как бляскат - стъкленици.
Пожарите все някога ще прегорят,
обидите не ги нижи във броеници.
"Никоя" и "Ничия" - не си, над тебе бдят
лъчите на деня със трепкащи искрици.
И щом се прибереш, (там, дето казваш - у дома)
на толкова стотици километри,
свещичка запали си, музика пусни...
Танцувай в ритъма на страстното фламенко.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
разбий я мисълта, че теб те няма"...
Прости, че ще си кажа мисълта,
но гледай... да не е цунами!
Поздрав за страстния танц!