finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
20.01.2010 г., 13:01 ч.

Танцът 

  Поезия » Философска
577 0 9

ТАНЦЪТ

 

 

Покани ме

на танц веднъж животът.

И ето, че до днес съм си така –

танцувам си,

ту  буен,

ту пък кротък,

но воден все от същата ръка...

 

Танцувам,

запленен от този ритъм,

на който всъщност той ме подчинява.

Танцувам...

А не смея да попитам

дали със танца

в стъпките

успявам...

 

Аз този танц

до края ще танцувам,

защото съм танцьор -

не се предавам.

Ала защо ли все пак ми се струва,

че в танца

от живота изоставам...?

 

Танцувам...

но така съм свикнал вече

с ръката си животът да ме води,

че той остава

кавалерът вечен,                  

а аз партньор,

без шанс да съм свободен...

 

 26 окт.2007

 

© Георги Ванчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??