ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост.
Да вия като псе по булеварда
в прииждащи лавини от коли.
И две ченгета да ми викат: – Варда! –
кой знае откъде за мен дошли.
Като един свръхзвуков изтребител
да разсека зловещата мъгла.
И да ревем: – Къде си? – със вълните,
отворили прегракнали гърла.
В ключалките ми празен вятър свири.
И – сякаш че на Марсово поле,
редят ми сиви гларуси шпалири
на плажа със отпуснати криле.
Било е сън леглото ми за двама.
И гребенчето в твоите коси.
А теб те няма. Никъде те няма.
И луднах да редя за теб станси.
Дори не ми се пие вече бира.
Шкембе чорбата взе да ми горчи.
Във моя мозък Господ татуира
днес твоите две хубави очи.
© Валери Станков Всички права запазени