Тази болка
даде плод
и ето -
вече го берем
и за компот.
Ще се запасяваме,
което
е нормално в нашия живот.
Пазим всичко -
радости, тегоби,
неразбрани истини,
тъга...
Ала тази болка
вече е отрова,
тази болка носи самота!
Тя е като жребий,
като сила,
като огън,
орис
и съдба...
Спри за малко!
Трябва ли отново
да се нараняваме така?...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
с обич, Руми...хубав стих.