Тази Коледа не празнувам
Щом съм без теб, за мен не е празник,
oбикновен ден, може би като вчера,
и празничната маса е някак си празна,
няма и да докосна претоплената вечеря...
А просто ще говоря с коледната луна
и наивно ще чакам оня с шейната,
да ми каже с усмивка: "Ти не си сама!"
и че на Коледа се случват чудесата.
Ще гледам как заспиват чуждите прозорци
в домашния уют така неповторим...
Само мене няма никой да ме стопли,
ще се сгрея с излизащия от комините дим.
А после ще си сипя чаша вино
и ще се поздравя с две сълзи,
че нямам някой да прегърна силно
и да му кажа с усмивка: Бог се роди!
И ти някъде там сълзите си ще стискаш,
сред чуждите усмивки, безлични и празни...
ще си казваш: "Щом не съм с жената, която обичам,
това ли, по дяволите, нарича се празник?!"
Разделените на Коледа не празнуват,
техният празник е пълен с тъга,
само мислено се поздравяват и целуват,
а подарък им е споменът за любовта.
© Радослава Михайлова Всички права запазени