С неприкрита насмешка във погледа
и леко учуден ме питаш:
"Малко глупаво - tazi_koqto;
това ли можа да измислиш?"
Ех, любими! Какво да ти кажа?
с теб бяхме за мъничко заедно...
Та (след четири дълги години),
позволи ми да ти се представя!
Аз съм тази, която от мъничка
с мисъл за тебе живее.
И която, макар и пораснала,
да забрави гласа ти не смее.
Аз съм тази, която ръката ти
в добро и във лошо държеше.
И която не я пусна никога,
при все, че ужасно тежеше.
Аз съм тази, която в кръвта ти
се подписа със огнени букви.
И която сълзите ти спираше
само със краткото "Тук съм!".
Аз съм тази, която в сърцето си
те пази, дори да отрича.
И която до теб ще е винаги;
и която до смърт те обича...
© Илица Всички права запазени