Тази, която от живота всичко ще взима,
тази, която всеки, когото поиска, ще има.
И вечер ще плаче докато заспи...
Тази, която непрекъснато ще се доказва,
тази, която с агресия и нежност ще омайва.
И вечер сама ще бърше своите сълзи.
Лъжливите потребности ще са задоволени,
изкуствено създадените й проблеми ще бъдат решени.
А устните й от истински смях ще бъдат лишени...
И мечтите й до болка изкуствени и съвършени
ще се мъчат да светят в очите замъглени
и да запълнят празнината в язвите студени.
Ще сбъдвам своите измислени сънища,
а вечер никой няма да сънувам...
И ще обикалям по безкрайните пътища,
а вечер сама в своя здрач ще пътувам...
Аз съм тази, която не иска да повярва в съдбата, която си предрича.
Аз съм тази, на която й се вярва, че може да обича!
© Катя Всички права запазени