Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
18.10.2017 г., 9:37 ч.

Тази нишка се къса 

  Поезия » Бели стихове
738 4 6


Тази нишка се къса!
А в двата ѝ края си мислим,
че е вплетена здраво в сърдечните струни навеки.
И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
Само хората теглят така. Но без обич умират.

 

Тя е всъщност хомот, но понякога става хвърчило.
А пък ние – деца. И играем на ластик със нишката.
Ще подскоча високо, защото се връщам отново
всеки път между твоите длани – гнездото за сънища.

 

Ще подскоча до облака – сън, който всичко разлиства.
Любовта ни е там. Любовта не обича вериги.
Затова до сърцата ръцете ѝ стават прозрачни.
Ако дърпаме нишката, как ще откриваме смисъла?

 

По добре ме пусни. Или с мене ела между тайните.
Все по тънката нишка, додето докоснеш косите ми.
Аз ще тръгна към теб. Със сълзите на всички обичали
ще измия очите ти.
Нишката вече е скъсана.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели! Обичани бъдете!
  • "И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
    Само хората теглят така. Но без обич умират."

    Ръкопляскам!
  • Любовта вербува, но в същия момент, е свобода - необходимост за двамата. Поздравления, Цвети!
  • Красота си сътворила, Цвета!
  • Тя е всъщност хомот, но понякога става хвърчило.
    А пък ние – деца. И играем на ластик със нишката.
    ....
    Любовта ни е там. Любовта не обича вериги.

    Свежа глътка си, талантливке, много ме радваш
  • Любовта е ластиче.....което двама изпъват. Ако единият пусне крайчето, другият го боли....Хареса ми стихът ти!
Предложения
: ??:??