На Льоня

Луната - неразрязан портокал,

на криеница тази нощ играе.

Подмамена от нейната печал,

последвах я във пътя ù безкраен.

Сприятелихме се и тя  ми повери

най-нежните си и красиви тайни.

А на сбогуване ми подари

лъч от светлината си нетрайна.

Оплетох го в косите си. Така

в съня ти слязох бавно и полека.

Дойдох за малко. Бързо дай ръка!

Да тръгнем с теб по лунната пътека.

Сред звездната невидима печал

с теб ще се сгушим и ще засияем.

Луната - неразрязан портокал,

на криеница с нас ще си играе.