Тази палава нощ днес побягна без дрехи,
украсена с Луна и безбройни звезди,
и разнесе гласа си навред с топло ехо,
и прошепна усмихнато: “Чуй, не лягай да спиш!”
А звездите се смееха със гласа на девойка
и намигаха сякаш с ярки, жадни очи,
пък Луната красива, със изправена стойка
дирижираше плавно, като техен пастир…
Тази палава нощ днес побягна без дрехи…
чак накрая Морфей с своя плащ ме покри...