Светулките изядоха звездите ни,
полазиха луната и угаснаха,
ще ги застрелям в тъмното...
В теб колко ангела са на системи?
Не помниш вече, много са,
аз помня ги, не бой се...
Броиш ли още капките по покрива?
Аз спрях, изсъхнаха, изгубих бройката...
и в мен изсъхна нещо... с тях...
не чакай времето, то идва само за обяд
и евтаназия...
Заспивай вече, тука съм, ще се погрижа
и за светулките, и за звездите ни...,
а капките... те, капките, изсъхнаха...
© Ася Всички права запазени