25.08.2009 г., 10:33 ч.

Театър 

  Поезия » Философска
475 0 3
Животът е театър със собствена сцена,
сценарий си има и главна звезда,
статистът единствено вечно се сменя,
започва част първа със име "Съдба":
Любов е момиче на двайсет години,
Самотен - момче на двайсет и две,
работят на улица "Никога тъжен",
даряват усмивка за мрачно сърце.
Продава цветя тя и вечно се смее,
зарежда със трепет и вяра в деня,
а той със китарата своя все пее:
"Кога ще си моя, любима жена?" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Предложения
: ??:??