Запалих свещ, за да се стопля,
но лицето ми от восък се разтече.
А виното ми, подсладено със канела
все повече и повече горчеше.
Зад корсета ми, излят от стомана
почукваше буталце развалено.
А лебедите ми превърнаха се в гарвани,
залеза кълвящи настървено.
Отвъд морето, в далечината сияеше
короната ù от натрошени звезди,
а кулата ù от карти се клатеше
от прилива на мойте сълзи. ...