8.04.2020 г., 0:03 ч.  

Теб 

  Поезия » Любовна, Друга
464 2 4

 

Теб

 

Наивна и безгрижна,

пристъпвам сред живота.

Наоколо е чудно. Има всичко.

Само ти липсваш на душата ми.

На щастието ѝ, на сърцето ми.

Аз съм сбор от части без теб.

Очи, лице, ръце, походка.

Но къде съм аз?

Погледът не е зареян,

аз просто не съм там,

не съм и била,

винаги съм търсела.

© Йоана Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силата на този стих, поне за мен, е в неподправената му искреност, а оттам и на въздействие. Без усукване и увъртане и без поетично баламосване, той стреля право в целта...и улучва! Поздравление, Йоана!
  • Благодаря за прочита, brinne Мариана Бусарова). Замисли ме много. Писала съм за конкретен човек и не вярвам в многото шансове за намиране на любовта. Вярвам, че тя е една. Един-единствен човек, който всъщност е любовта. Можем да обичаме много хора, но без този човек просто не сме същите. Много се радвам на твоя прочит, защото той прави текста много по-общ от първоначалните ми намерения - дава му повече простор и универсалност на звученето.
  • Благодаря, ЦвететоБ (Цветето Б.)!
  • Много дълбок стих и по детски невинен! Поздравявам те🌸
Предложения
: ??:??