Трепкат листенцата брезови,
едва усетили
нежните ласки на вятър.
С усмивки свенливи,
отронват се
капчици искряща роса.
Прегръща с клони брезата
птичите блянове
и с тях полита
в песенната синева.
Нощем
звездици се диплят в косите й,
светулки рисуват над нея
туптящи дъги
или кротко
сладкогласен дъждец
й мълви.
Танцуващи нощни слънца,
вятърков шепот
и росни милувки сънува брезата,
покрита от тежка слана.
© Ласка Александрова Всички права запазени