Anita765 (Ани Монева)
296 11769
25.08.2013 г., 18:59 ч.  

Тежест 

  Поезия » Друга
846 0 14

Как малко  ми трябва да мога –

да чуя как бие сърцето ти.

Загърбила малка тревога,

да гледам високо в небето си.

 

Да скитам през нощите будни

по гладка и светла  пътека

и всеки сърдечен мой удар

забравя, че всъщност съм крехка.

 

Да  имам очи за простори,

веднъж щом затворя за мрака,

да тръгна по пътя  нагоре

без страх и без нищо да чакам.

 

Да скрия от няколко лъча.

През зимата  с техните вопли,

от тежките думи щом случа,

вратата пред тях да захлопна.

 

Как малко ми трябва да мога –

уж малко, а колко е всичко.

Отгоре тежи небосвода,

щом липсата в мене притичва.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??