29.08.2007 г., 0:19 ч.

Тежиш 

  Поезия
606 0 12
Отлюспвам те.
Наум... за сега,
макар че има
струйка любов.
Не мога да излъжа
и себе си.
Ще ми липсват
шума от дъха ти,
мекотата на пръстите.
Сърцето се свива.
Обичам те повече
какъвто те искам.
Схващаш ли?
Постоянно се свличаш
по стълбата,
минаваш под летвата
и тежиш оловен
на шията,
а просторът тъй син е.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??