22.12.2021 г., 21:48 ч.  

Тежко́ на победителите 

  Поезия » Друга
649 8 12

(фентъзи)

                          Ut vincas, disce pati, ut vivas, disce mori

И тази приказка свърши. Внезапно.
Стоя на кърваво бойно поле
и не виждам онзи път, наобратно
не знам къде се намирам... къде?

Викове бойни и вечност кънтяща,
скрита в нежност на остри стрели...
Неистова болка... кой ще я плаща?!
... от нея мечът в ръката боли.

Боли ме така, че ставам начало
... и краят на тази кървава сеч.
Кипи ярост нажежена до бяло...
Вълкът е на лов. За моята чест.

А тя лежи в острието на меча,
в стрелата, търсеща диво сърце...
Дочувам вече на демони хленча
и пее камшикът в мойте ръце.

Гранитът отрони собствена песен
и рамо опирам в хладната гръд.
А пред мен пътя е кален и тесен.
В небето студено ражда се гръм.

Огъва вятър върхарите стръмни,
смълча се светът от вълчия вой,
но мярнах мъжа в очите му тъмни –
той беше, въпреки дивото... мой...

Следа дълбока остави ми. С нокът.
Беше покана за танц. Със смъртта
Празнувах с меча живота. А срокът
течеше... щях да му взема кръвта...

Моето гърло... дъхът му озъбен –
резецът бе като бърза стрела.
Боли... и преглътнах стона си скръбен –
ножът ми в него отрони сълза.

А после заплаках... плаках и плаках...
Залогът тук беше кой ще е пръв!
И жената в мен все още го чака,
но свободата печели се... с кръв.

Жени Иванова

 

Ut vincas, disce pati, ut vivas, disce mori (лат.) – За да побеждаваш се учи на търпение, за да живееш се учи да умираш

© Jasmin Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иржи, това е най-голямата похвала, която съм получавала изобщо! Благодаря ти от сърце!
  • Прекрасно, както всички други! Не зная на кое повече да се възхищавам- на съдържанието или на безупречния стил! Защото при теб не е едното за сметка на другото! Докосваш по най- осезаем начин...Благодаря за удоволствието.
  • Васко, благодаря... да, така е!

    Димитър, благодаря за добрите думи

    Мария, прекрасна Мария, как само ме радваш, ако знаеш! 💕

    Силви, много се радва да те "видя", липсват ми думите ти и отивам да наваксвам 💕
  • Жената войн! Силно е, Жени. Човек сам със себе си води борба и понякога и сам се наранява. По същия начин и сам трябва да се вдигне и да намери сили да продължи. Хареса ми много.
  • Всеки сам плаща цената за свободата си. Много мъдрост блика от написаното, Жени! Но и завидна решителност, присъща на победителите! Прегръщам те с благослов и нека на Рождество се почувстваш не победена, а побеждаваща!🙏💕
  • Много ми хареса. Свободата и нейната цена...
  • Тук, в крайна сметка, въпросът е: Кой - кого!
    Но, колко много емоция и жажда за живот! ()
  • Колко си права, Роси, благодаря ти... ако трябва да те допълня - само любовта ни учи на любов...

    Мина, колко хубави и затрогващи думи си ми оставила... такъв хубав коледен подарък си ми направила. Много ме зарадва, да знаеш!

    Стойчо, благодаря ти! Щастливи Рождественски празници ти пожелавам. И на теб, и на всичко, които са близо до сърцето ти.

    Наде, мила моя! Благодаря ти от сърце! Прегръщам те!
  • Разкош!
  • Само търпението утолява жаждата за мъст.
    Което вече е и успех!
    Поздравления за написаното, Жени!
  • Жени, усетих цялата ти болка и стремеж, да запазиш за себе си някого, готова дори със сабя в ръка, ти си с душа героиня и се издигна още по-вече в очите ми. Стихът ти е толкова наситен с емоция, че и мен ме поведе някъде. Благодаря, че ми достави такова удоволствие! Весели празници и сбъдване на мечтите си!
  • Болката ни учи на издръжливост, а разума на търпение! Прекрасно е, Жени!
Предложения
: ??:??