Теория за невероятностите...

             Не анализирай Мига!.. Изживей го!..

                                                            Аз

... Ще дойдеш ли в самотната ми вечер,

когато няма даже и звезди,

но не със пожелания обречени,

а с тръпка в разлюляните гърди?..

Не се ли умори от Самотата

и в ужаса на всеки следващ ден

да търсиш Бряг и чакаш своя Вятър,

от дългото безветрие пленен!..

Аз знам, че вече няма да е същото,

но нека да опитаме поне

да обуздаем на Мига и Чувствата

връхлитащи на яростни коне!..

И даже да звучи невероятно-

обичам те до днес, но замълчи

за да накарам Любовта обратно

да трепне и във твоите мечти!..

... И нищо, че в косите ни отдавна

оплетоха се нишки от сребро

ще ти открия страшната си Тайна

в това позакъсняло Тържество:

обичах те безумно, по човешки,

желаех те със всички сетива,

но някак си абсурдно, с много грешки

не ти доказах някога това!..

Тъй в търсене на висшата Хармония

по пътя се изгубихме със теб,

а нейде по завоите- с ирония

сам Дяволът натрапваше обет...

... И нищо, че Плътта ще е унила,

в Душите ни обаче, Младостта

невероятно ще е съхранила,

знам, щурата спонтанност на Страстта!..

Понеже те, Душите, не стареят

и най-невероятните неща

без доказателства ще оживеят

отново, ако споделим нощта!..

И всичките несбъднати Желания,

и Оптимизмът ми необуздан,

и най-невероятните Послания:

ти донеси!..

                     Защото пак съм сам!..

И пак в нощта с един файтон вълшебен

да гоним магнетичната Луна,

но стигнем ли я: искам да си вземем

от нежната ѝ, луда Светлина...

Божественото в нас да осъзнаем

е най-невероятната мечта,

когато бродим със инстинкт омаен

из Лунните полета на Страстта!..

... Най-прелестното нещо дето помня

е вечно разлюляният овал

на твоите гърди във нощ бездомна,

но не от Вятърът!..

                                 Той беше спрял!..

А хванати в капана на Сегашнато

и дърпани от Времето напред-

повярвай ми, че няма да е страшно

назад да хвърлим взор със пиетет

и само ти, и аз, и Спомените

във най-невероятният си шанс

да изживеем пак годините отронени

от Времето!..

                      ... В чаровен Ренесанс!..

... А в утринта тръгни пак мълчаливо

(покръстена във Храма на нощта!)

и ще си доказателството живо:

за най-невероятните неща!..

д-р Коста Качев