***
Връхлита изотгоре снежната вода,
а ти си черга нераздиплена!
И удар след удар нанасят следа
върху душата ти умислена.
***
Не всеки удар бие по камбана.
Има удари тихи, без звук.
Кажи ми: как да ти застана?!
Усмихваш се. И нанасяш удар друг...
***
Не се целете в сърцето ми.
Ще ви удави с ярка кръв!
Пътеките към него са неведоми.
Илюзия е да усещаш, че си пръв.
***
Върви след нас и слава и позор.
Следотърсачите са твърде много...
Врата открехва утринен простор:
не съди с мнима строгост.
© Стойчо Станев Всички права запазени