Откакто спрях да пиша стиховè
усещам, че живея по-спокойно.
Не търся рими нощем с часове,
и работата май спорѝ ми двойно.
А все така обичам да чета
поезия, написана от други.
Отсъждам компетентно след това:
- Тук ритъмът, там римата се губи.
Но в мен ленива стана мисълта
като река безводна в знойно лято.
Забравям... А не значи ли това,
че дебне ме Алцхаймер зад вратата? ...