Терзание... Безмилостно пристяга

и плът, и дух с прегръдката си яка

едната съвест в тежко изпитание,

и пита съдно, и без колебание:

" Защо от себе си далеч избяга? "

О, истината нищо не отлага.

Пред грешките " Признавам" не помага

и нямам оправдание...

Терзание.

Съдбата нови пътища предлага,

а любовта забравил ли съм в мрака?

И търся я, без нея е страдание

и в болката съзирам знак- мечтание.

Ръка живот протяга

след терзание.