5.03.2008 г., 8:39 ч.

Терзание 

  Поезия » Друга
583 0 2
 

Не се сривай в мислите ми...

Не потъвай във сърцето ми...

Нека думите имат смисъл,

нека другите бъдат нищо...

 

Стена да издигна - как?

Да не отеква в мен всеки вик.

А сякаш някой го прошепва...

И гръмко в мен зазвучава...

Глуха да стана - как?

 

Не ми се заспива...

Онази отрова не ми се изпива...

Нека съм будна,

нека съм жива...

 

Да съм жива - как?

Да има смисъл мойто съществуване.

А сякаш някой го проклина...

И студено ми става, и кръвта позастина...

Топла да остана - как?

 

Не връзвай ръцете ми...

Не отнемай смисъла ми - стой!..

Нека свободата при теб ме отведе,

Нека аз бъда нещо... (рано или късно)

 

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??