С теб само ако можех да живея,
бих забравила как да се смея,
бих забравила твойте очи,
бих забравила свойте лъжи.
***
Че всичко се прощава
в името на любовта.
Лъжа, измама -
бих ли простила?!
***
Ако забравиш първата среща,
ядът ми ще бъде насреща.
Да простя как гледаш друга
и лицемерно да говорим в сдруга...
Как бих могла да те целуна,
без да си спомня как повърна?
Как бих могла да ти се радвам,
когато не мога да ти вярвам?
Как в парфюма да ти се влюбя,
когато миришеш на вкиснало буре?
Как бих могла да се насладя,
когато никотин ти е дъха?
Как ли? - Само аз си знам,
бъди до мен, но Аман!?
© Юлия Работова Всички права запазени
Ааааааааахахахахаххахахааааааааааааааа!
Жестоко много се смях. Велика простотия.
Аман!?