Ти търсиш себе си във този свят поробен.
Сърцето ти със стон не престава да крещи.
Нима това си ти?...
- Отговори ми, питаш се до болка пак отровен?
НЕ! - отговаря твоето сърце!
Зад фалш и маска, гъста и дълбока... душата ти таи се в дълбоката тъма.
А ти вървиш по този път самотен и казваш: НЕ, АЗ ЩЕ УСТОЯ!
Нима човека в теб открил си, счупил си
онази мрачната стена и нова радост ти ще търсиш там, в далечната страна!