4.06.2017 г., 22:48 ч.  

Ти 

  Поезия » Любовна
5.0 / 16
1230 5 17
Щом застанах пред теб,
бързо хванах ръката ти,
а сърцето заби учестено!
Не танцувах със теб,
а танцувах с душата ти –
миг от щастие, с теб споделено!
И вълшебна емоция
със жената, която
ме събужда от сън и въздига!
Тих, прочувствен рефрен,
който шепне ми вятърът...
Обич нежна, която ми стига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Предложения
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
  • Сънувам баща си по тъмните нощи. Отново ми идва във къщи на гости. Той сигурно носи божествени пощи,...
  • Не ме помнѝ, светът е малък, навярно утре ще ме срещнеш. Навярно ще покълна в пламък или пък в лятот...

Още произведения »