"Ти нямаш майка, ти не си ми син!" –
в ушите ми кънтяха твойте думи.
Нима животът тук не е един,
че да го изживеем тъй в безумие?
Окачаш примката, не искам да умра,
аз caмo иcкам право на различие.
Ho думите сега ще разбера,
и ти и aз oт днec щe бъдeм ничии.
Че нямам майка имаш право ти,
че майката е милост и защита.
Сгрешил ли съм? – аз моля те прости,
но ти дори за нищо не попита. ...