Ти идваш в мойта мисъл...
На кон крилат луната
щом пристигне с чаткащи копита
и вън огрее бледата и светлина,
и пак напълня чашата, добрата
с два пръста обично вино,
ти идваш в мойта мисъл, свята
и призоваваш в моето сърце
любов да свие своето гнездо.
Макар и недостижима със ръце,
твоят лик с лицето на луната
ме гледа нежно от високо ...