ТИ ЛИ БЕШЕ, ТИ ЛИ БЕШЕ
По песента на Тончо Русев
Ти ли беше, ти ли беше
в младостта като струеше
светлина? А днес в нерада
лъч от спомен е награда.
Може би нас ни е нужна
песента да ни събужда
и денят да ни довежда
всеки път една надежда.
Ти ли беше до кревата
с дъщеря ни, като плака?
Аз – щастлив баща – люлеех
кошчето и песни пеех.
Край пламтящата камина
днес се топлиме двамина
и в косите посребрени
всеки спомен преброен е.
Тук писмото от чужбина
аз чета, че внуче имаш.
В полумрака две сълзици
по страните ти се стичат.
Ти ли беше, ти ли беше
светъл лъч кога струеше,
а отвън бе залудувал
ароматен цвят на дюля?
Вечер спомените нищим
край затоплено огнище
и на теб и мен се струва
детски плач, че се дочува...
© Иван Христов Всички права запазени
поздравления за Поезията!